Груди Тъподелов седи на масата в двора си, плющи боб, пие ракия, и играе на табла със съседа си Мюмюн. Мюмюн хвърля заровете с едната ръка, а с другата се опитва едновременно да сърба кафе и да люпи семки. Донякъде му се получава, само дето някои шулупки падат в чинията на инженера, който обаче невъзмутимо ги избутва с лъжицата, и продължава да сърба. В този момент дворната врата се отваря рязко и пред тях се тупурдисва въоръжен до зъби ислямски терорист. (Тук е редно да уточним, че терористите биват два вида - ислямски и "нек"ви други". Първите винаги носят със себе си документите си за самоличност, за да могат да бъдат успешно идентифицирани след като са се самовзривили, с или без помощта на самолет. Вторите носят вратовръзки, и работят в правителства и международни финансови институции, но за тях не е възпитано да се говори публично.)
- Аллаху акбар! - крещи терористът.
Груди и Мюмюн го поглеждат, след което инженерът хвърля един поглед на часовника си, вади калкулатора, и започва да смята нещо пред изумения поглед на терориста.
- Аллаху акбар! - леко притеснен напомня за присъствието си последният.
- Още не. - поклаща глава Тъподелов. - Генади още н"съ е събудил. Впрочем, сядай. Ша пиеш ли ракия?
- Забранено е на правоверните да пият алкохол! - процвилва самоотвержено боецът на исляма.
- Че ти да не "одиш да са отчиташ к"во си пил бе, главанак? - ухилва се Груди. - Сядай и пий, никой няма та издаде, не бой са.
- Не!
- "Ку щеш.
В този момент Мюмюн, който през цялото време изнервено следи накъде е насочена цевта на автомата, се включва плахо:
- Аз съм мюсулманин, уважаеми. Всеки ден правя намаз - по пет пъти.
- И ти си кяфир! - изревава терористът. - Абсолютно съм сигурен, че се молиш неправилно! Всички сте кяфири тука, ваш"та мамка! Кажете "Ла илаха илл Аллах Мухаммад расул юллях", или ще ви избия!
- Мюмюне, - обръща се към комшията си Тъподелов - иди до мазата да доведеш Генади.
- Явет! - вика Мюмюн, и драговолно се изстрелва от "бойното поле".
Останали насаме, Тъподелов и терористът се наблюдават като кобра и мангуста, заплетени в каспичански трънак, арабинът (какъв друг да бъде един истински ислямски терорист, ако не арабин?) престъпя от крак на крак, тъй като автомата, патрондашите и окачените на пояса гранати видимо тормозят снажната му близо 25 килограмова физика, и по някое време инженерът го моли да повтори какво иска да кажат. Арабинът изрецитирва "калима"-та, и Тъподелов без да мигне я повтаря след него.
- Т"ва ли беше? - пита той.
- Да, да. - леко невярващ на ушите си промърморва боецът на "правилния ислям".
- Хубу. Дай с"я пет лева.
- Каквооо?!? - облещва се терористът, смаян от тая наглост.
- Как "к"во"? Нъл" искаше да повторя. Ай с"я ти кажи "непротивоконституционствувателствувайте", и ако успееш, ш"та черпа ина боза с локум, щом не пийш ракия.
- Ах, ти мръсен нагъл свинеядецо...!
В този момент се връща Мюмюн, водейки на верижка малко зелено човече с антенки на главата.
- Ей го - на! - и Генади! - жизнерадостно обажда комшията.
Арабинът хлъцва и залита да припадне, но с последни сили успява да се хване за една подпряна на стената метла, при което се изтърсва, и си обелва коляното, но остава в свяст. Един вид - падането оправя припадането. Автоматът му се изхлузва от рамото и пада на земята, няколко бомби се търкулват на плочника, а кучето Стоедин любопитно го помирисва, и тържествено го подпикава. Терористът с мъка се изправя, псувайки шейтана, шейтанката, и всички малки балкански шейтанчета, намиращи се в радиус от поне километър. Оглежда новосъздалата се обстановка, и с изненада констатира, че, не само никой не използва този сгоден момент за да го обезоръжи, ами въобще никой не е**ва да го отразява, а неговите "заложници" през това време дори отново са седнали да бичат табла, ритмично подвиквайки "дюшеш", "еци", и други подобни неправоверни слова.
- Аз съм боец на правата вяра на Мухаммад и всички пейгамбери, и съм дошъл тук да ви обърна в нея, или избия до крак! - отчаяно се опитва отново да спечели вниманието им арабинът. - И ако се наложи да ви избия, ще отнема децата и жените ви, и ще насиля последните, и те ще родят нови деца и бойци за исляма!
При тези думи Тъподелов се сепва, мисли приблизително две секунди и половина, пъха два пръста в устата си, и пронизително се изсвирва.
- Донкеееее! - провиква се той. - Ела, дъще, намерил съм ти мъж!
В неочаквано настаналата тишина се чува някакво забързано тупуртене, и през вратата на къщата с мъка се провира някакво близо триста килограмово творение на нетрезвата природа, надлежно "украсено" с мустаци, бакенбарди, и някоя и друга мазна пъпка на бузите и носа - за разкош.
- Де го? - млясва хищно творението.
- Ей го - оня кльощавия там.
Донка грабва със замах хилавата китка на арабина, и го повлича навътре в къщата, въпреки отчаяните му опити за съпротива. Известно време отвътре се дочуват някаква гоненица, борба, грухтене, сумтене и неистови вопли, но после гръмва изстрел, и настава тишина. След малко творението Донка отново се показва на прага, и вика:
- Тате, тоа са уби, дай друг.
- Ша чакаме, дъще, ша чакаме. Те ша додат и други. - подсмихва се Тъподелов, мята зарчето, обръща се към съседа Мюмюн, и казва:
- Дюбеш. Ти си на ход.